България не е нито КНДР, нито дори Туркменистан. Не е изолирана

България не е нито КНДР, нито даже Туркменистан. Не е изолирана от международните процеси, а е част от тях. Колкото те са по-мощни, толкоз по-малко значение имат тукашните маймунджулуци на отвързали се от всевъзможни котви на възпитание политикани от вида на Пеевски, Тошко, " копейките " и сходни. Те могат да скачат из пленарна зала, да се кълчат и да си демонстрират срамотиите, да чупят инвентара и да издават присъщите за тях звуци. Точно в сегашната международна обстановка тези техни кълчения няма да са факторът, определящ бъдещето на страната. То се дефинира от доста по-мощни процеси, протичащи другаде в нашата единна международна система.

Примерът с войната в Украйна е явен. Ако украинците победят, подривните дейности на Путин против цивилизования свят внезапно ще отслабнат. Из цяла Европа другите типове " копейки " ще спрат да подвигат звук, в Германия ненадейно ще се отпушат забатачваните колета за Украйна, на главатарите на Унгария, Сърбия, Словакия и Северна Македония ненадейно ще им увиснат гребените. Тръмпизмът в Съединени американски щати също ще отслабне, а китайците ще отсрочат завладяването на Тайван с още едно потомство.
Светът на концепциите
По-малко явно, само че може би в последна сметка по-важно е въздействието върху нас на процесите, протичащи в Съединени американски щати.

Хората вършат нещата, които вършат заради визиите, които имат за света и за своето място в него. От началото на 20-и век – откогато има всеобщи и бързи връзки, свързващи всички краища на света в една идейно-информационна система – тези показа се генерират в недрата на всеобщата просвета. Изработват се, отново от началото на 20-и век (и при всички положения – след края на Първата международна война) в САЩ и след това потеглят по света. Това е смисълът на сентенцията, родена някъде след Втората международна война в Англия, че „ светът на концепциите се върти от Запад на Изток – от Америка към Европа ”.

Вулгаризирането на обществения език, брутализирането на публичните нрави и варваризирането на политическото държание потегли от Съединени американски щати някъде към края на 1990-те години. Разпространявайки се из Европа, в първите 15-ина години от 21-ви век всичко това породи орбанщината, борисовщината, вучичщината, мискоскщината, австрийските и немските фашисти, мрачната полска клерикалност и провинциалния путинизъм на Фицо в Словакия. Хората не помниха по какъв начин да се радват на света и по какъв начин да си помагат; бяха научени да търсят в света мотиви за засегнатост и да се ненавиждат между тях.

В последните месеци точно от Америка се задава спасението. Именно там се създава нов, цивилизован и филантроп комплект от показа и хрумвания, които да сложат завършек на отровния мрак, в който се давехме толкоз време.
Коалиция на оптимизма
Още с появяването си като претендент за президент Камала Харис обяви, че събира към себе си „ воини на насладата ” против мракобесието, популяризирано от Доналд Тръмп. Извеждането на насладата като съществена политическа категория беше голям риск, който Харис пое и ловко отигра. Как по този начин, се питаха коментатори – наслада? Това не е съществено. В политиката наслада няма.

Да, но не. Политиката – това е когато работиш за общото богатство. Ако тръгнеш към тази задача с наслада на душата и бодрост в погледа, общото богатство, което ще постигнеш, ще се хареса на всички. Ако тръгнеш с ненавист и търсенето на виновници – ставаш Тръмп, който ненавижда всички.

За броени седмици Харис събра невиждано количество дарения от елементарни хора и съумя да образува една коалиция на оптимизма, която надалеч надвиши рамките на Демократическата партия. Явно на американците им беше омръзнало да се ненавиждат, гледат отдолу под вежди и следват напътствията на Доналд Тръмп, като например да пият белина срещу Ковид или да ненавиждат дамите, черните хора, демократичните хора и чужденците.
Приличието и добротата против злобата и омразата
Това е културна гражданска война, водеща към по-висока степен на цивилизованост – в случай че приемем, че в основата на цивилизацията са, както писах тук наскоро, благостта на нравите и женствената сензитивност. Както непрекъснато повтаря самата Харис:

„ Лидерството не е да мачкаш всички надолу, а да издигаш всички нагоре ”.

„ Долу ”, да си напомним великия обществен антрополог Клод Леви-Строс, е мракът, насилието и диващината ; „ горе ” е светлината, разсъдъкът, богатството отношение към другите.

Да, американското общество е сцепено на две равни елементи. Едната следва обединението на оптимизма на Камала Харис. Другата продължава да следва Доналд Тръмп и е явно задоволително мощна, с цел да му дава увеличаваща се поддръжка всякога, когато той призове да бъдат ненавиждани всякакви категории хора и най-много – дамите. Ужасът от дамите, апропо, също се намира „ долу ”, в мрака, обитаем със зли духове и караконджоли.

Дори Харис да не стане президент на Съединени американски щати, в нейната коалиция към този момент се родиха тези нови показа и хрумвания, които ще тръгнат да бродят из света и ще стигнат и до нашето село. Те ще възстановят вярата в приличието, в цивилизацията и в добротата. И ще избутат носителите на злобата, омразата и насилието там, където им е мястото – на бунището на историята. Каквито и маймунски осъществявания да са ни подготвили за идващия парламент.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.